„[Езичниците] казват, че природата иска подобна ней природа и тогава се радва заедно с нея. А свърже ли се с чужда й природа, тогава природното дело се разрушава."
Ars chemistica, B: Theatrum Chemicum, 1602, I, p. 252.
* * *
„Има определена истина в естествените неща, която не се вижда с външното око, а се възприема само с ума, и философите са познали тази истина и са установили, че тя върши чудеса" (p. 298)
„Истината e лекарството, което поправя и превръща онова, което е престанало да бъде каквото е било, в това, което е било преди упадъка си, а и в нещо по-добро, а пък онова, което не е каквото трябва да бъде, в каквото трябва да бъде."
„В човешкото тяло е скрита една метафизична субстанция, позната на много малко хора. Тя не се нуждае от никакво лекарство, защото самата тя е най-чистото лекарство."
„Алхимиците се стремят да освободят една неосезаема истина от оковите й в осезаемите неща".
„Философите са разбрали, чрез някакво божествено вдъхновение, че тази сила и небесна енергия може да бъде освободена от оковите й; не чрез нейната противоположност, а чрез онова, което й е подобно. Тъй като такова нещо се намира у човека или извън него, то подобното трябва да се усилва чрез подобно, чрез мир, а не чрез война." (p. 267)
„Истината трябва да се търси не в нас, а в Божия образ, който е в нас."
„По-нататък, за да дадем задоволителна дефиниция на истината, ще кажем, че тя съществува, но че нищо не може да се прибави към нея; защото какво може да се прибави към Едното, питам аз, какво му липсва или на какво може да се основава то? Нали нищо не съществува освен това Едното." (p. 268)
„Но никой не може да опознае себе си, ако не знае какво, а не кой е той, от кого (или от какво) зависи, чий е (кому или на какво принадлежи) и за какво е създаден." (p. 272)
„Опознай чрез самия себе си всичко, което е на небето u на земята, за да станеш мъдър във всичко. Не знаеш ли, че небето и елементите по-рано са били едно цяло и са били разделени един от друг чрез божествен акт на сътворяване, за да могат да създадат както тебе, така и всичко останало?"
„Неразвалящото се лекарство пронизва всички елементи с невидими лъчи, които се събират от всички посоки в центъра на земята, създава и отглежда всички създания."
„Никой не може да създава нещо в себе си, а (само) в подобното нему, което е от същото (небе)."
„Никога не ще направиш от другите неща онова едно, към което се стремиш, ако ти самият не си станал едно... Защото Бог иска вярващите да се стремят към благочестивото си дело, а съвършените да осъществят изцяло другото си намерение... Така че постарай се да станеш такъв, каквото искаш да бъде твоето дело."
„Преобразете се от мъртви камъни в живи философски камъни!" (p. 276)
„Старай се да станеш такъв, каквото искаш да бъде и твоето творение." (p. 277)
„Нека той да разбере, че най-голямото съкровище за човека е в самия човек, а не извън него. От него произлиза, чрез което се създават навън нещата, видими за очите. Така че ако не е духовно сляп, ще види, т.е. разбере, кой е той и как е устроен вътрешно и чрез външното, чрез светлината на природата, ще опознае себе си." (p. 307)
„Слънцето е невидимо в хората, но видимо в света, но и двете са това едно и също Слънце."
Speculativa philosophia. В: Theatrum Chemicum, 1602, I.
* * *
„Няма как другояче да се освободим от съмнението освен чрез експеримент и няма по-добър начин да го направим освен върху самите себе си."
Philosophia meditativa. В: Theatrum Chemicum, 1602, I, p. 467.
„Образец ни е магнитният камък, в който магнетичната, привличаща желязото, сила не се вижда (с очите), защото в него е скрит един дух (spiritus), недоловим със сетивата."
„Тялото на всяко нещо е затвор, където силите на душата на нещата са заключени и оковани, така че природният дух не може свободно да им въздейства. Духът на тези невъзприемани неща, във връзката му със субекта, е сходен с непоколебимата вяра у човека и има същото въздействие."
Philosophia chemica. B: Theatrum Chemicum, 1602, I, p. 497.
Герхард Дорн (1530–1584)
Из Карл Густав Юнг. Еон. Изд. ЕА, Пл., 1995, с. 168–186
