Прокъл

Прокъл (08.02.412 – 17.04.485)

„Всяко множество има някакво участие в Едното“ (1).

„Има Едно само по себе си и всяко множество произтича от това Едно“ (5).

„Всичко по природа се стреми към благото“ (7).

„Първичното благо е свръх съществуващото. […] Благото е общ стремеж за всичко съществуващо“ (8).

„Същността на душата е свръх всички тела и мисловната природа – свръх всички души, а свръх всички мисловни субстанции е Едното“ (19).

„Мисловното познание е начало и първа причина на знанието“ (20).

„На реда на душите е присъщо те да водят началото си от една – първата – и да се свеждат до множество души, а множеството да се възвежда до едната душа“ (21).

„Всичко, което е произлязло от нещо и се е придвижило напред от него, се обръща по своята същност към онова, от което е произлязло“ (31).

„Умът е общ стремеж за всички неща, и всички неща се придвижват напред, произлезли от ума, и целият космос има своята същност от ума“ (34).

„Онова, което е в себе си, е тъждествено със себе си“ (41).

„Всичко, имащо субстанция от само себе си е непородено, неунищожимо, неделимо и несъставно, вечно“ (45-49).

„Космосът е вечен“ (47).

„Всичко вечно има безпределна потенция“ (84).

„Най-напред е съществуващото, после – животът, а след това – умът“ (101).

„Върхът на всяко познание се намира в ума и умът е първото, което е способно за познание“ (102).

„Тъждествени също са благото и Бог. И Бог е онова, свръх което няма нищо и към което всичко се стреми. А това, от което произтичат и към което са насочени всички неща, е благото“ (113).

„Всеки бог е завършена в себе си единица“ (114).

„Всеки бог е свръх същността, свръх живота и свръх ума“ (115).

„Първото от всички неща е божественото число“ (118).

„Умът се отличава с това, че познава съществуващото и съдържа в мислите завършеността, а богът – с това, че има провидение и изпълва всичко с блага“ (134).

„Съществуващото е единно множество“ (138).

„Нещо свойствено за всеки божествен ред минава през всички следващи неща и дава самото себе си на всички по-низши родове. [...] Ако има божественост с някаква пречистваща сила например, пречистване има и в душите, и в животните, и в растенията, и в камъните. [...] И камъкът има участие в пречистващата потенция, но само телесно. Растението – още по-явно – има участие заради живота. А животното има този вид заради влечението си. Душата – доколкото е разумна – участва разумно; умът – мисловно; а боговете – по свръхсъщностен и единичен начин. И цялата редица има една и съща потенция, произтичаща от една божествена причина“ (145).

„Ако мисли себе си, и умът, и мислимото са тъждествени, и мисленето е тъждествено с ума и мислимото“ (169).

„Всяка душа е безтелесна и отделна от тялото същност“ (186).

„Всяка душа е непреходна и неунищожима“ (187).

„Познанието е живот“ (188).

Прокъл, Първооснови на теологията, изд. „Лик“, С., 1995.

 

ХЕГЕЛ ЗА ПРОКЪЛ

 

„В най-съкровените глъбини на философията го посветила предимно дъщерята на Плутарх, Асклепигения, която, както уверява Марин, била единствената по времето на Прокъл, която запазила предаденото й от баща й знание на големите оргии и на цялата теургическа наука. Прокъл изучил всичко, което се отнася до мистериите: орфическите поеми, съчиненията на Хермес и религиозните обреди от всякакъв вид, така че където и да е отивал, той разбирал церемониите на езическото богослужение по-добре, отколкото жреците, специално назначени за тяхното извършване. Прокъл бил посветен във всички езически мистерии. Сам той зачитал всички религиозни празници и тържества на най-различни народи; той познавал дори египетското богослужение, съблюдавал също дните за пречистване и празничните дни на египтяните и прекарвал в молитви и пеене на химни известни дни, определени за постене. […]

Прокъл съчинил много химни, някои от които, много хубави, са се запазили до наши дни – те са посветени на известни, а също и на съвсем особени местни божества. Относно заниманията си с толкова много религии, сам той казва: „Не подобава на един философ да бъде слуга на култовете на един град или на култ, в който са посветени неколцина, а той трябва да бъде въобще йерофант на целия свят." Прокъл смятал Орфей за създател на цялата гръцка теология и отдавал голямо значение на орфическия и халдейския оракул.

Той преподавал в Атина. Естествено неговият биограф Марин разказва най-големи чудеса и за него, а именно, че докарвал дъжд от небето и смекчавал големите горещини, спирал земетресения, лекувал болести и виждал божествени явления.

Прокъл водел изключително деен научен живот; той бил дълбок спекулативен ум и притежавал най-широки познания. […] Не можем да отречем голямото дълбокомислие и по-голямата изчерпателност и яснота на Прокъл, както и по-научното развитие на възгледите му и, общо взето, превъзходната му дикция. […]

Философията на Прокъл е една интелектуална система. […]

Прокъл е върхът на неоплатоническата философия."

Хегел, История на философията, т. 3, изд. „Наука и изкуство“, С., 1982.

 

Подбрал: д-р Деян Пенчев