 |
§ 432. Човек, който разсъждава правилно, може да разбере,
че мисли не тялото, понеже е материално, а душата, понеже е духовна; душата на
човека, за чието безсмъртие са писали мнозина, е нашият дух; той е безсмъртен
във всяко отношение, той е онова, което мисли в тялото, тъй като е духовното.
§ 445. Когато тялото не може повече да изпълнява в
природния свят своите служби, съответстващи на мислите и чувствата на неговия
дух, присъщи на духовния свят, тогава се казва, че човек е мъртъв. Това става,
когато дихателното движение на белите дробове и систоличното движение на сърцето
спрат. Обаче човекът не умира, а само се отделя от телесното начало, което му е
служило в света; сам той е жив и е жив, защото човек е човек не благодарение на
тялото, а благодарение на духа, понеже духът в човека мисли, а мисленето с
чувстването са онези, които изграждат човека. Оттук става ясно, че когато умре,
човек само преминава от един свят в друг; ето защо смъртта по вътрешния смисъл
на Словото значи възкресение и продължение на живота.
§ 446. Има едно вътрешно общение на духа с дишането и
движението на сърцето, като мисълта е обвързана с дишането, а чувствата,
присъщи на любовта, са обвързани със сърцето.
§ 455. Който не желае да разбере, той затваря пътя на
Небето към своя разум, който все пак може отново да бъде отворен, ако волята му
не се противи. Човекът може да разбира истините и да бъде разумен, само ако
иска.
Да обичаш и да желаеш е едно и също, защото човекът обича
онова, което желае, и желае онова, което обича.
§ 472. Каквито са волята и мисълта, които пораждат
постъпката или действието, такива са постъпката и действието… Хиляди хора могат
да вършат едно и също, тоест да действат еднакво, та дори дотам еднакво, че в
делата им да няма почти никаква разлика. Но все пак всяко дело, гледано само по
себе си, се различава от другите, понеже произтича от различна воля.”
Емануел
Сведенборг, Небе и Ад.
Изд. „Кибеа“, С., 2004
* * *
„Царството на небето е царство на причините.
Действието се извършва на небето, оттам преминава в света и постепенно прониква
в неизразимо малките земни неща; тъй като земните следствия са свързани с
небесните причини, всичко там е съответстващо и значещо. Човекът е свързващото
звено между Природното и Духовното.”
Емануел Сведенборг, Небесни тайни, от Оноре дьо Балзак, Серафита. Изд. Народна култура, С., 1985, с. 239.
