Марсилио Фичино

Марсилио Фичино, вляво

„Този, който използва правилно любовта, наистина възхвалява формата на тялото, ала чрез нея насочва мисълта си към по-възвишената красота на душата, ума и Бога, и по-страстно й се възхищава и я обича.“

„Любовта не се насища с гледането или прегръщането на тялото. Следователно тя не пламти по природата на тялото, а със сигурност се домогва до красотата. Значи тя не може да бъде нещо телесно. От всичко това следва, че възпламенените от любов жадуват красотата.“

„Човешката фигура, която често изглежда прекрасна благодарение на щастливо дарената й от Бога вътрешна благост, пренася в душата чрез очите на гледащия я лъча на своето сияние. Привлечена от тази искра като от някаква въдица, душата се втурва към оня, що я привлича.“

„Всеки красив човек ни очарова с нежни погледи. Влюбените привличат към себе си и предразполагат любимите си със силата на красноречието и със сладкозвучието на песните сякаш с някакви заклинания. Освен това те умилостивяват и пленяват с поклонение и подаръци сякаш с магьоснически напитки. Ето защо за никого няма съмнение, че Ерос е магьосник, щом и цялата магическа сила се състои в любовта, и делото на любовта се осъщестявва чрез урочасвания, заклинания и магьоснически напитки.“

„Всеки път, когато срещнем скъпия нам нявга човек, се вълнуваме, сърцето ни бие и тупти, дробовете ни отмаляват, очите ни мержелеят и лицето ни мени пред него цвета си. Защото присъствието му издига към очите на душата скрития в ума образ и един вид разпалва дремещия под пепелта огън.“

„Истинската любов не е нищо друго, освен някакво усилие за възнасяне към божествената красота, предизвикано от съзерцанието на телесната красота. А нечестивата страст е стремителното падане от съзерцанието към съприкосновението.“

Марсилио Фичино, За любовта, Изд. Св. Иван Рилски, С. 2007

* * *

„Човешката красота първом се вижда, а после се възлюбва; божествената се възлюбва, за да бъде видяна. В първия случай виждащият често е обзет от страдание. Във втория съзерцанието не е нищо друго освен щастливо притежание. Следователно, напразно и противно на природния ред се труди онзи, който вярва, че ще притежава Бога без особена любов и почитание към него, и който се надява, че ще го открие преди да го възлюби.“

Марсилио Фичино, Въведение в Платоновата теология. В: Марсилио Фичино, Малки трактати, Изд. ЛИК, С. 2002

 

Марсилио Фичино (1433–1499)

 

Подбрал: Деян Пенчев