(19.05.1762 – 27.01.1814)
„Насочи вниманието към самия себе си: отвърни своя поглед от всичко, което го заобикаля и го насочи към своята същност; това е първото изискване, което философията предявява към своя ученик."
„Що за философия човек избира зависи следователно от това, що за човек е той: защото една философска система не е мъртва покъщнина, която би могла да бъде хвърлена или взета, както би ни било угодно, а е оживена от душата на човека, който я има. Един по природа оклюмнал или омаломощен от духовно робство човек, научен на разкош, суета, с превит характер, никога няма да се издигне до идеализма.“
„Философ трябва човек да бъде роден, да бъде възпитан и да възпитава самия себе си за това: но човек не може да бъде направен философ чрез никакво човешко изкуство. Затова и тази наука се сгодява с малко нови привърженици между вече зрелите мъже; ако изобщо бива да се надява, тя очаква повече от младежта, чиято вродена сила още не е отслабнала от вялостта на епохата.“
„Има две стъпала на човечеството; и в прогреса на нашия род, преди да бъде изкачено последното стъпало от всички, има две главни категории хора. Едни, които още не са се издигнали до пълното чувство за своята свобода и абсолютна самостоятелност, и намират себе си само в представянето на нещата; те имат само онова разпиляно, приковано към нещата самосъзнание, насъбрано от разнообразието на тези неща. Техният образ им се подхвърля чрез нещата както чрез огледало. Изтръгнат ли им се нещата, с тях същевременно се загубва Азът им; тези хора заради самите себе си не могат да се откажат от вярата в самостоятелността на нещата: защото самите те съществуват само с тях. Всичко, което те са, те действително са станали чрез външния свят. Този, който наистина е само един продукт на нещата, никога няма да може да съзре себе си иначе; и той ще има право, докато говори изключително за себе си и подобните си. Принципът на догматика е вярата в нещата заради самите неща: следователно косвена вяра в собственото му, разпиляно и носено само от обектите Аз.
Който обаче осъзнае своята самостоятелност и независимост от всичко, което е вън от него, – а човек ще го осъзнае само когато превърне себе си чрез самия себе си в нещо независимо от всичко – той няма нужда от нещата като опора на самия себе си и не може да се нуждае от тях, защото те унищожават онази самостоятелност и я превръщат в празна илюзия. Азът който той има, и който го интересува, премахва онази вяра в нещата; той вярва в своята самостоятелност по склонност, приема я страстно. Вярата му в самия себе си е непосредствена.“
Из Опит за ново изложение на наукоучението. Изд. "Лик", С. 1993.
„Словото е
единственият творец на света изобщо и благодарение на съдържащото се в неговата
същност делене е творец на множествените и безкрайни неща в света.”
„Постигането
на абсолютното единство на човешкото и божественото съществуване, разбира се, е
най-дълбокото познание, което е достъпно за човека.”
Из Наставление за блажен живот или
също учение за религията, VI лекция. В: Философия на религията и евангелска теология, С., 2005.
„Според нашата философия вярата в един свръхсетивен свят принадлежи към непосредствените истини."
„Не крайният Аз, а божествената идея е основата на
цялата философия; всичко, което човек върши, като изхожда от самия себе си, е
нищожно. Всяко битие е живо и дейно в самото себе си и няма друг живот освен
битието и няма друго битие освен Бог; следователно Бог е абсолютно битие и
абсолютен живот. Божественото същество също излиза вън от себе си, открива се и
се проявява навън – това е светът.“
Цитат по Хегел, Г. История на философията, т. 3. Изд. "Наука и изкуство", С., 1982.
