„Питагорейският ден протича по следния начин. Щом пламтящото кълбо на слънцето изплува от сините вълни на Йонийско море и позлатява колоните на храма на музите над дома на посветените в тайните, младите питагорейци запяват химн в чест на Аполон и изпълняват дорийски свещен танц. След задължителното измиване те се разхождат до храма в пълно мълчание. Всяко пробуждане е възкресение и съдържа същата невинност. В началото на деня душата трябва да се съсредоточи в себе си и да съхрани чистотата си за сутрешния урок. При свещената ограда учениците наобикалят учителя, или неговите тълкуватели, и урокът продължава под прохладните сенки на високите дървета или на колонадите.
На обяд те се молят, призовавайки хероите и благосклонните духове. Езотеричната традиция твърди, че добрите духове предпочитат да посещават Земята в светлината на Слънцето, докато злите духове обичат сумрака, тъмнината и се движат в атмосферата с настъпването на нощта. Учениците обядват с хляб, маслини и мед.
Следобедът е посветен на гимнастически упражнения, а после на учене, размисли и подготовка за следващия урок.
След залез-слънце се извършва още една обща молитва, изпява се химн в чест на космогоничните богове, на небесния Юпитер, Провидението, Минерва и Диана, покровителката на мъртвите. През това време в олтара горят смирна, манна и тамян и химнът заедно с благоуханния дим се издига към небето, когато първите звезди проблясват в бледата синева.
Денят завършва с вечерята, а после най-младият ученик чете нещо, което най-големият коментира.
Така преминава питагорейският ден – бистър като извор и ясен като безоблачна утрин.“
Едуар Шуре, Великите посветени, ч. II. Изд. "Евразия-Абагар", 1991, с. 187, 188
