„Пътешествениците са се срещали с адептите по бреговете на свещената Ганг, сблъсквали са се с тях при мълчаливите руини на Тива и в тайнствените изоставени помещения на Луксор. Загадъчните надписи на сините и златните сводове на залите привличат вниманието на посетителите, но техният таен смисъл никога не се разкрива пред тези случайни гости. Там също са виждали тези адепти, но рядко са ги познавали. В историческите мемоари е отбелязано тяхното присъствие в блестящите салони на европейската аристокрация. На тях са се натъквали и в сухите пустинни равнини на великата Сахара, и в пещерите на Елефанта. Въпреки че могат да бъдат срещнати навсякъде, те се разкриват само пред онзи, който е посветил живота си на самоотверженото изучаване на древната мъдрост и не е склонен да отстъпи от нейните позиции.“
Елена Блаватска, Разбулената Изида, т. 1, кн. 1, с. 73.
