 |
| Пико делла Мирандола (в средата) |
„За съжаление в нашата епоха
философстването носи повече презрение и подигравки, отколкото чест и слава. В
мозъците на почти всички е навлязло пагубното и чудовищно убеждение, че с
философията или не трябва да се занимава никой, или че тя е запазено място за
малцина. Като че ли изследването и познанието на причините на нещата, на
пътищата на природата, на разума на Вселената, на Божиите решения, на небесните
и земните тайнства не струват нищо, ако с тяхна помощ човек не може да си
спечели нечие благоволение или да си осигури някаква печалба. Дори се е стигнало дотам (болно ми е да
го кажа), че вече за мъдри смятат само тези, които търгуват с мъдростта си,
стигнало се е дотам, че да виждаме как освиркват и гонят от сцената свенливата
Палада, дошла сред хората по благоволение на боговете, как тя си няма никого,
който да я обича и защитава, освен самата себе си, как тя проституира и слага обратно в кесията на любовника си горчиво припечелената жалка награда за отнетата й девственост.
С дълбока скръб и възмущение изричам всичките
тези слова, но не срещу първенците, а срещу “философите” на нашето време, които вярват и твърдят, че не трябвало да се философства, тъй като за философите не били учредени награди и отличия. С това те само доказват, че не са никакви философи, защото когато животът им е насочен само към печалба и кариеризъм, те не търсят познанието на истината само по себе си.
Ще
си го кажа, без да се изчервявам от самохвалство, че винаги съм философствал
заради самото философстване и че не съм очаквал и търсел някаква друга отплата
за денонощните ми занимания с философия, освен възпитанието на духа и
познанието на Истината. А толкова обичах Истината и жадувах за нея, че, оставяйки
настрана грижата за частните и обществени дела, се посвещавах целият на съзерцателно
спокойствие. Враждебността на завистниците и хулите от страна на враговете на
мъдростта не успяха да ме откъснат от философията, не ще успеят да го сторят и
в бъдеще. Самата философия ме научи да съдя за нещата чрез собственото си
съзнание, а не по чуждите оценки, и да осъзнавам, че човек трябва да избягва не
толкова да слуша нещо лошо, колкото да го говори и върши.“
Пико делла Мирандола (1463–1494), Реч за достойнството на човека.
С. 2004, стр. 20-21.
